15 любовни стихотворения, посветени на партньора си
Имате ли нужда от любовни стихотворения, с които да впечатлите партньора си? Романтичните стихове са били векове наред основен лейотиф на много писатели, поети и писатели.
Любовната поема трябва да има способността да разказва по уникален начин тези чувства, емоции и образи, които идват на ум, когато говорим за това колко специален човек ни кара да се чувстваме.
15 велики любовни стихотворения
Ако емоциите са близки до кожата ви и трябва да получите посланието на човек, когото обичате, предлагаме ви петнадесет велики любовни поеми от различни времена и автори. С тях можете да изследвате своята романтична страна и да споделяте тези добри чувства с всеки, който искате.
Без по-нататъшно забавяне ще познаем романтичните стихове. В края на всеки от тях имате кратко обяснение на контекста и значението му.
Добре дошли от Марио Бенедети
На мен ми се струва, че ще се различавате
не съвсем сладко
не по-силни
нито по-послушни
не по-предпазливи
само че ще се различавате
сякаш този сезон не ме вижда
Бих изненадал и вас
може би защото знаете
как да мисля за теб и ще ти обясня
в края на краищата съществува носталгия
макар да не плачем по призрачните платформи
нито на очарователни възглавници
нито под непрозрачното небе
Аз носталгия
вашата носталгия
и как ми се струва, че той носталгия
лицето ти е авангарда
може би това е на първо място
защото го рисувам по стените
с невидими и сигурни удари
не забравяйте, че лицето ви
Изглежда мен като народ
Усмивка и ярост и пеене
като народ
и това ти дава огън
неутолим
сега нямам никакво съмнение
Ще пристигнете различно и със знаци
с нови
с дълбочина
откровено
Знам, че ще те обичам без въпроси
Знам, че ще ме обичаш без отговори.
- Анализ на стихотворението : това са идеалните стихове, които да се посветят по време на събиране с любимия човек, осъзнавайки голямата емоционална връзка, която съществува и че дори разстоянието не е било в състояние да намалее.
Amor eterna, от Густаво Адолфо Бекър
Слънцето може да затъмнява завинаги;
Морето може да изсъхне за миг;
Оста на земята може да бъде счупена
Като слаб кристал.
Всичко ще се случи! Може би смърт
Покрий ме с погребалното му крепче;
Но никога в мен не може да бъде погасен
Пламъкът на вашата любов.
- Анализ на стихотворението : Ода към безусловната любов, лишена от никакви обстоятелства. Израз на романтична любов на най-високото си ниво.
Ескала мида, от Пабло Неруда
Мой роб, се бой от мен. Обичай ме Мой роб!
Аз съм с вас най-силният залез в небето,
и в нея душата ми се откроява като студена звезда.
Когато се отдалечат от теб, стъпките ми се връщат към мен.
Моят собствен мирис попада в живота ми.
Ти си това, което е вътре в мен и е далеч.
Бяха като хор на преследвани мъгли.
До мен, но къде? Далеч, какво е далеч.
И това, което е далеч под краката ми ходи.
Ехото на гласа отвъд тишината.
И какво в душата ми расте като мъх в руините.
- Анализ на стихотворението : Чилийският поет, показващ еротика и чувствителност, ни излага любов, в която привързаността и страхът вървят ръка за ръка.
Ако ме обичаш, обичай ме цял. от Дълси Мария Лойназ
Ако ме обичаш, обичай ме,
не по области на светлина или сянка ...
Ако ме обичаш, обичай ме черно
и бяло, сиво, зелено и руса,
и брюнетка ...
Обичай ме ден,
обичай ме нощ ...
И рано в отворения прозорец! ...
Ако ме обичаш, не ме разсейвай:
Обичай ме всички! ... Или не ме обичай
- Анализ на стихотворението : кубинският поет ви казва ясно: или вие ме обичате с цялата си душа, или не смеете да го направите. Ода на страст и романтика.
Контиго, от Луис Кернуда
Моята земя? Земята ми е ти.
Моите хора? Моите хора сте вие.
Изгнанието и смъртта за мен са там, където не сте.
И моя живот? Кажи ми, животът ми, какво е това, ако не си ти?
- Анализ на стихотворението : този испански поет говори така за неговия свят, въз основа на любовта към този специален човек.
Сбогом, от Хорхе Луис Борг
Между любовта ми и аз трябва да стана
триста нощи, като триста стени
и морето ще бъде магия между нас.
Ще има само спомени.
О вечери, достойни за болката,
Надяващи се нощи на теб,
полета на моя път, небето
какво виждам и губи ...
Определен като мрамор
Вашето отсъствие ще натъжи други следобеди.
- Анализ на стихотворението : да кажем сбогом никога не е лесно, особено ако трябва да кажем сбогом на човек, когото обичахме със страст. Но това стихотворение от Хорхе Луис Борхес е абсолютно красиво.
Агуа Муджър, от Хуан Рамон Хименес
Какво ме копирахте в теб,
че когато ми липсва
изображението на върха,
Тичам да те погледна в теб?
- Анализ на стихотворението : кратко, но колосално стихотворение от Juan Ramón Jiménez. Понякога любовта се основава на външния вид към огледалото. Виждаме себе си отразени в очите на възлюбения.
Дай ми ръката ти от Габриела Мистрал
Дай ми ръка и ще танцуваме;
Дай ми ръка и ще ме обичаш.
Като едно цвете ще бъдем,
като цвете, и нищо друго ...
Същият стих ще пеем,
в същото темпо, което ще танцувате.
Подобно на скок ние ще вълнуваме,
като скок и нищо друго.
Вашето име е Роза и аз се надявам;
но името ти ще забравиш,
защото ще бъдем танц.
- Анализ на стихотворението : стихове на чилийския поет. Ода на оптимизма и най-невинното увлечение.
Sonnet V, от Гарсиласо де ла Вега
Написано в душата ми е вашият жест ...
Твоят жест е написан в душата ми
и колко пиша за вас, пожелавам;
просто го написахте, прочетох го
така че сам, че дори от вас поддържам това.
В това аз съм и винаги ще бъда поставен;
че макар да не се вписва в мен колко във вас виждам,
на толкова много неща, които не разбирам мисля,
които вече взимат вяра по бюджет.
Не бях роден, а обичам;
душата ми те наряза на мярката ти;
от навика на душата те обичам;
колкото ви призная, че ви дължа;
за тебе се родих, защото имаш живот,
за теб трябва да умра и за теб умирам.
- Анализ на стихотворението : едно от онези любовни стихове през цялото време, което ни разказва за гола, мистична скръб, извън всякакви обстоятелства или условия.
Прах на любов, от Франсиско де Куведо
Последната любов извън смъртта.
Затвори очите ми последен
Сянката, която ще ми отнеме белия ден,
И вие можете да отприщите тази моя душа
Хора, към нетърпеливото му тревожно ласкателство;
Но не от друга част на речния бряг
То ще остави паметта, където изгори:
Плувай знае моя пламък студена вода,
И губят уважение към тежкия закон.
Алма, когото цял затвор Бог е бил,
Вените, колко хумор, който толкова много огън са дали,
Медула, които са славно изгорени,
Тялото ви ще напусне, а не вашата грижа;
Те ще бъдат пепел, но ще има смисъл;
Прах ще бъде, повече прах в любовта.
- Анализ на стихотворението : испанският автор приканва към любов, която не изчезва дори когато душите са изчезнали.
Любов, от Пабло Неруда
Жена, щях да съм твой син за пиене
мляко от гърдите, като от пролет,
за да те гледам и да се чувствам до мен и да имам теб
в златния смях и кристалния глас.
Да те усещам в моите вени като Бога в реките
и те обожавам в тъжните кости на прах и вар,
защото твоето същество ще мине без скръб до мен
и излязоха в стента - изчистени от всяко зло.
Как бих знаел как да те обичам, жена, как бих могъл да знам?
Обичам те, обичам те като никой никога не знаеше!
Умирай и мълчи
Обичам те повече.
И все пак
Обичам те повече
и още
- Анализ на стихотворението : романтично признание за фигурата на жените, един от най-емблематичните поети на Латинска Америка.
Обичам те от вежди, от Хулио Кортазар
Обичам те с вежди, с коса, разговарям с теб в бегачите
белите, където се играят фонтани
от светлина,
Аз обсъждам всяко име, аз ви разкъсвам с деликатес
от белег,
Поставям мълния пепел във вашата коса и
ленти, които спят в дъжда.
Не искам да имаш форма, че си
точно това, което идва зад ръката ви,
защото водата, помислете за водата и лъвовете
когато те се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, че архитектурата на нищо,
осветявайки лампите си в средата на срещата.
Всяка сутрин е дъската, в която ви измислям и вие
рисуване,
скоро ще ви изтрият, така че не сте, нито с това
права коса, тази усмивка.
Търся си сума, ръба на чашата, където виното
това също е луната и огледалото,
Търся тази линия, която кара човек да трепери
музейна галерия.
Обичам те и много отдавна и студено.
- Анализ на стихотворението : вярно в стила си, Хулио Кортазар говори така за любов, която го кара да губи ума си.
Сутрешен сонет на безгрижна ученичка от Габриел Гарсия-Маркес
Докато минава, той ме поздравява и след вятъра
който дава рано глас на гласа му
в квадратната светлина на прозореца
става мътен, не чаша, а дъхът
Рано е като камбана.
Тя се вписва в невероятното, като история
и когато прерязва нишката на момента
тя излива своята бяла кръв на сутринта.
Ако се облечете в синьо и отидете на училище,
тя не прави разлика дали ходи или лети
защото е като бриз, толкова лек
че в синята сутрин не е необходимо
коя от трите, които минават, е бризът,
какво е момичето и какво е сутрин.
- Анализ на стихотворението : авторът на "Сто години на самота" описва кратка платоническа романтика с млада ученичка.
Покрий ме, любов, небето на устата, от Рафаел Алберти
Покрий ме, любов, небето на устата
с тази изтънчена екстремна пяна,
който е жасминът на онзи, който познава и този, който изгаря,
покълнали в скала на кораловата точка.
Срещнете ме, любов, сол, луд
Лансиращото ви рязко върховно цвете,
Изкриви яростта си в лентата за глава
от карамфила, който я отвежда.
О, тесен поток, любов, о, красива
процъфтяващ умерен сняг
за такъв тесен пещер в сурова плът,
за да гледате как си гърлото ти
тя се изплъзва, любов и вали
от жасмин и слюнка звезди!
- Анализ на стихотворението : за женската красота и нейните медки. Великият Рафаел Алберти.
Сякаш всяка целувка, от Фернандо Песоа
Сякаш всяка целувка
Сбогом,
Chlo мой, нека да целунем, да обичаме.
Може би вече ще се докоснем
На рамото ръката, която се обажда
На лодката, която идва само празна;
И това в същия сноп
Свържете това, което сме взаимно
И другата универсална сума от живота.
- Анализ на стихотворението : португалският писател описва по този начин уникална, специална, запомняща се любов.
